Българската НЕК, финландският концерн "Фортум" и "Росатом" още през ноември 2010 са фиксирали цената на двата блока на АЕЦ "Белене" на стойност 6,297 милиарда евро, подписвайки в София, съответния меморандум, с който разполага РИА "Новости". В същото време представители на българските власти многократно са заявявали, че цената на бъдещата втора атомна централа може да достигне 10 милиарда евро, припомня агенцията.

"Изхождайки от подписания меморандум, всички разговори за цената на "Белене" от 10 и повече милиарда са спекулация с цифрите", заяви за РИА "Новости" директорът на департамента за комуникации на "Росатом" Сергей Новиков. "През 2010 българският министър-председател Бойко Борисов постави редица условия за старта на проекта "Белене". Едно от тези условия беше фиксираната цена.

Премиерът искаше да даде еднозначен отговор на своя народ, колко ще струва планираната атомна централа. Този отговор беше даден – 6,297 милиарда евро. Тази цифра фигурира и в подписаните многостранни документи, включително в меморандума между "Росаотм", "Фортум" и НЕК. Впрочем този меморандум беше подписан в присъствието на тогавашния министър Трайчо Трайков и генералния директор на "Росатом" Сергей Кириенко, които преди подписването бяха приети от Бойко Борисов и го информираха за тази цена", заяви Новиков.

/БГНЕС / http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5466571

24 януари 2013

"Белене" е сред проектите с най-високо ниво на безопасност според Международната агенция за атомна енергия

АЕЦ "Белене" не изяжда пенсиите, а ги гарантира

Йордан Костадинов, Инициативен комитет за "Белене":

В момента светът се намира на прага на преход - от фосилните, изкопаеми горива като нефт, въглища и газ, които са основни енергоносители за сегашната икономика, към друг тип горива. Какъв ще бъде той, не знам. Но ядрената енергетика е мостът. Ако някой предложи нещо друго, съм готов да го приема след сериозна аргументация. Затова се опитвам да кажа защо съм "за" ядрената енергетика, за да дам възможност на хората, които искат да имат информирано мнение, преди да гласуват на 27 януари.

Хората имат право на избор - искат ли да живеят по начина, по който са живели досега, и по-добре, или са готови да направят определени лишения, за да живеят без ядрена енергетика. В момента делът на ядрената енергетика е около 35% от общото производство на електроенергия. Ако сега се откажем от 5-и и 6-и блок на "Козлодуй" например, цената на тока ще се покачи с 6-7 ст. Колкото до безопасността - за мен тя е безспорен факт. И това не го казвам аз, а Международната агенция за атомна енергия. Наред с останалите страни, в които направи стрес тестове, и проектът "Белене" беше подложен на анализ от страна на агенцията. И тя декларира, че "Белене" е сред проектите с най-високо ниво на безопасност. Дори препоръча на останалите страни, които смятат да развиват ядрена енергетика, да се съобразяват с това ниво на безопасност. Самият проект "Белене" е одобрен от дирекцията по транспорт и енергетика към ЕК. Европейската комисия не би си позволила да одобри проект, който не отговаря на изискванията на ЕС по безопасност.

Съхраняването на горивото още не е обект на този договор. Има опция то да се връща обратно в Русия, както е сега. Високоактивните ядрени отпадъци, които се генерират годишно за двата блока, са не повече от 3 куб. м. Значи, при експлоатация от 60 години това прави 180 куб. м. Става въпрос за площадка 18 на 10 метра, висока 1 метър.

Има една-единствена цена на проекта - цената за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация. Това е единствената цифричка, записана в договора, и тя е 3 млрд. 977 млн. 260 хил. евро. Оттук нататък всичко е въпрос на договаряне. Ако ти имаш възможност да платиш тази сума сега, това е цената.

Но понеже това е дългосрочен процес, има ескалация. Ако днес една бутилка вода струва 1 лев, след 5 години тя ще е 1.20, да речем. Имаме различни видове ескалация - средноевропейската по Евростат, друга - за България, която е по-висока от европейската, и третата е руска. Тя е много голяма. Въпросът е как ти се договаряш и по коя ескалация приравняваш цената. Когато преди година ние поискахме от руснаците да ни дадат крайна цена, те казаха 6.3 млрд. евро. Ако добавим още 1 млрд. евро съпътстващи строежи около централата, се получават 7.3 млрд. евро. Това е АЕЦ, не е бозаджийница, нито хлебарница и капиталовложенията в нея са огромни. Но ти дава възможност в дълъг период от време, в продължение на 60 години, ти да имаш надеждно електроснабдяване на конкурентна цена. Ако погледнем от 2000 г. до този момент, цената на електроенергията у нас се повишава средно с 1 ст. на година.

Прогнозите сочат, че след 60 години цената ще бъде от порядъка на 60-70 ст. на киловат. Докато средната цена от "Белене" за целия период - от първия до последния ден - се изчислява на 15 ст. Значи при цена от приблизително 15 млрд. лв. тази централа ще се изплати за 11 години при норма на възвръщаемост 14%. И до края на експлоатацията си, значи близо 49 години, тя ще носи приходи от порядъка на 300 до 400 млрд. лв. за държавата. Нека да спрат със спекулациите, че тази централа ще лиши хората от пенсии, напротив, тази централа ще гарантира пенсиите.

Никъде в държавния бюджет, който парламентът приема, няма пари за "Белене"! Първо, искам да кажа, че в света няма фалирала или непечелеща атомна централа. И второ - централата ще се изплаща с парите от продажбата на електрическия ток.

Когато човек говори за енергетика, трябва да знае, че енергетиката е нещо, което планираш днес, а береш плодовете след 15 години. Ядрената енергетика не е за политици, а за държавници, за хора, които имат поглед за развитието поне 10-15 години напред.

http://www.segabg.com/article.php?id=633562

24 януари 2013

Дянков призна, че кабинетът спекулира с цената на "Белене"

Вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков признава пред Бизнес-ТАСС, че посочената от правителството цена на АЕЦ "Белене" не е за централата, а за всички дейност, съпътстващи нейното изграждане. България е заинтересувана от изграждането на нови ядрени мощности. В зависимост от резултатите от референдума политиката ни може да бъде преразгледана. Българският финансов министър Симеон Дянков разказа още пред Бизнес-ТАСС за текущото състояние на руско-българските икономически отношения, проблемите и перспективите за по-нататъшно сътрудничество.

На въпрос как ще оцени сегашното състояние на търговско-икономическите отношения между нашите страни, Симеон Дянков казва, че търговските отношения между България и Русия през последните три години значително се подобриха, за което свидетелства удвояването на стокообмена. През 2012 обемът на търговски оборот между нашите страни достигна максималните показатели за последните десет години. През отминалата година износът от България за Русия нарасна с 40%, а доставките на руски услуги и стоки за България – с 33%.

През 2011 ситуацията беше сходна: растежът на износа както от България, така и от Русия достигна около 35%. Когато говорят за отношенията между нашите страни, обикновено се фокусират върху енергетиката. В действителност съществуват редица други области, които са неотменима част от нашите търговско-икономически отношения. Например, България изнася за Русия хранителни стоки: вино, месо, плодове и зеленчуци, сирена, електротехника. Русия, от своя страна, доставя оборудване за нашата химическа и нефтохимическа индустрия.

На въпроса дали под енергийно оборудване се разбира строителството на участъка от тръбопровода "Южен поток", преминаващ през територията на България, Дянков уточнява: "Напълно вярно. През ноември миналата година ние станахме първата страна, подписала договора за "Южен поток". Работата ще започне през тази година и ще продължи до 2015, когато ще започнат първите доставки на газ. Този проект ще съдейства за укрепването на бизнес отношенията между нашите държави през следващите три години. Относно перспективите за сътрудничество между двете страни в областта на атомната енергетика и преди всичко, строителството на АЕЦ в Белене, финансовият министър, че „на 27 януари, ще се проведе референдум за бъдещето на атомната енергетика, и по-конкретно строителството на атомна станция в град белене. Този проект вече се обсъжда около 30 години – от 1984 г. Той има сложна история: много пъти проекта е започван и спиран. През март 2012 беше прекратен за четвърти път, когато правителството реши, че не ни е по силите толкова скъпоструващо строителство.

През април миналата година парламентът подкрепи решението на правителството. Цялата стойност на проекта е около 11 милиарда евро /"Росатом" вчера отново повтори пред Бизнес-ТАСС, че цената на двата блока на АЕЦ "Белене" е 6,3 милиарда евро, без съпътстващата инфраструктура, която ще излезе още около 700 милиона евро, според Таско Ерменков – бел. Ред./. Наистина тази сума включва не само строителството на атомната централа, но и на енергийната мрежа – в Белене тя отсъства. Посочената цифра също така включва разходите за комплексната реализация на мерките за сигурност, въведени от ЕС след трагедията във Фукушима, добавя още той.

За малка страна 11 милиарда евро /сумата е закръглена нагоре, в понеделник министър Делян Добрев посочи 10,59 милиарда евро, според изчисления на Ер Ве Е – бел.ред./ е много голяма сума. Ако бяхме намерели инвеститор, интересуващ се от проекта, ние бихме могли да разгледаме това предложение /министър Дянков пропуска да каже, че такива инвеститори имаше от Франция и Финландия, но те бяха изгонени от правителството на Борисов, а самото "Росатом" предлагаше да плати българския дял, а с печалбата от централата да се изплащат задълженията – бел.ред./. Но никой от инвеститорите не се заинтересува сериозно от този проект.

По тази причина през март 2012 правителството ни взе решение да спре строителството. Искам да подчертая, че проектът беше спрян, не защото ние се страхуваме да развиваме атомна енергетика. Не. Ние имаме вече осъществени проекти в тази сфера и сме заинтересовани от строителството на допълнителни мощности. Но проектът "Белене" е прекалено скъп за нас. След референдума ще решим, как ще постъпим по-нататък. В зависимост от резултатите политиката в тази област може да бъде преразгледана, завършва интервюто Дянков.

БГНЕС припомня, че сагата за АЕЦ "Белене" започва още през последните години на комунизма и само крахът на старата система спира нейното изграждане за неопределен период от време. През 2006 г. е проведен търг, който е спечелен от руската "Атомстройекспорт", дъщерна компания на държавната корпорация "Росатом". Базовата цена на бъдещата втора атомна централа беше за малко под 4 милиарда евро. За изграждането на централата беше създадена проектна компания между НЕК и германската Ер Ве Е.

След идването на власт на ГЕРБ през лятото на 2009 проектът започна да буксува. Това стана причина за оттеглянето на Ер Ве Е през 2009 г. "Росатом" убедени в това, че проектът е печеливш предложиха на българската страна финансиране. Те също така доведоха и чуждестранни инвеститори в лицето на "Фортум" и "Алтран", като по този начин изпълниха едно от исканията на кабинета Борисов за намирането на чуждестранен, неруски инвеститор. През ноември 2010 руснаците предложиха и твърда цена от 6,3 милиарда евро за централата, която според техните изчисления ще се изплати за по-малко от 20 години.

Срокът на експлоатация на двата 1000 мегаватови блока на бъдещата централа е 60 години. Въпреки това проектът беше замразен през март 2012 г. от правителството на Бойко Борисов. В началото на септември "Атомстройекспорт" увеличи претенциите си към НЕК до 1 милиард евро за неизплатени вече извършени дейности по проекта "Белене". Делото ще се гледа от Международния арбитраж в Париж.

През лятото на миналата година БСП стартира кампанията за референдум по въпроса за АЕЦ "Белене". Тя събра около 770 000 подписа, повече от необходимото. Активното участие на българските граждани в кампанията направи референдума необратим, въпреки това от ГЕРБ промениха въпроса. От него отпадна питането за АЕЦ "Белене". Така българите в края на януари ще трябва да гласуват дали желаят развитието на ядрената енергетика чрез изграждането на нова мощност.

http://www.presstv.bg/index.php?option=com_portal&view=article&id=13955

23 януари 2013

<< 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 >>

Цитат

За разлика от някои политици, аз разглеждам пенсионерите не като тежест за обществото, а като извор на опит, мъдрост и познание, не като рушители, а като строители и съзидатели на България в предишните десетилетия.