Тежкото положение на хората е пряк резултат от управлението на ГЕРБ

Постигнахме сериозен политически успех, на първо място – за пряката демокрация. Показахме, че БСП може да бъде инструмент на гражданското общество, на ангажираните хора в страната. Това заяви лидерът на БСП Сергей Станишев на заседанието на Националния съвет на партията, на което се анализираха резултатите от референдума. Станишев беше категоричен, че националното допитване е лична загуба за Бойко Борисов, който си въобразяваше, че каквото и да каже, хората го следват и думата му е полубожествена.

 „Днес хората протестират спонтанно. Тежкото им положение е пряк резултат от управлението на Бойко Борисов”, каза лидерът на БСП. Той призова да се обърне внимание не толкова на партийните въпроси, а на това, което се случва в страната – протести на отчаяни българи, които не могат да си платят парното и тока. „Това, че хората протестират за сметките за ток, е пряко свързано с референдума”, отбеляза Станишев и попита колко щеше да струва тока, ако го нямаше Козлодуй днес.

„Белене е национална кауза. Ще изпълняваме волята на тези, които гласуваха на референдума - за да покажем, че сме последователни и за да окуражаваме участието в национални допитвания”, каза лидерът на БСП. Според него референдумът е показал, че след 4 години усилия да бъде унищожено, гражданското общество е живо. Станишев напомни, че цялата машина на държавата беше включена срещу референдума – с лъжи и манипулации. Въпреки това ГЕРБ не постигнаха целта си – да провалят референдума и да обърнат обществените нагласи.

Станишев изрази възмущението си от скандалното поведение на Борисов, който обяви, че независимо от референдума, ще си прави своето. „Само заради това отношение към гражданите, премиерът трябва да си ходи. Такова антидържавно, безотговорно поведение не е имало никога“, заяви лидерът на БСП.
Станишев благодари на всички, които участваха в референдума и които показаха, че хората могат да определят политиката на държавата. Той отправи и призив към негласувалите, като изтъкна, че неучастието създава най- добрата среда някой друг да решава вместо тях.

„Референдумът е първа загуба на Бойко Борисов в национален мащаб. За много граждани това беше наказателен вот към сегашното управление,” заяви зам.-председателят на НС на БСП Янаки Стоилов. Той напомни, че мнозинството от българите гласуваха за положителния отговор и не се съобразиха с призива на Борисов как де се гласува.
Стоилов определи референдума като важна крачка за пряката демокрация и като стимул за използването й занапред в България. Той отбеляза, че това е успех за активните граждани и утвърждава развитието на ядрената енергетика в страната. Зам.-председателят на НС на БСП обясни, че избирателната активност налага в тримесечен срок парламентът да разгледа отново темата. Стоилов изтъкна, че независимо от решението на парламента, социалистите поемат ангажимент за пререшаване на въпроса и за изграждане на Белене.

Янаки Стоилов не пропусна да спомене опитите на управляващите да провалят референдума. Той напомни за натиска да не се гласува, както и раздутите избирателни списъци. „Хората бяха плашени и убеждавани, че референдумът е ненужен и безсмислен“, добави зам.-председателят на НС на БСП. Той подчерта още, че пасивността на повечето хора трябва да бъде преодолявана и те да се включват при решаването на важни въпроси. Според Стоилов можеше да бъде и по- голям ръстът на гласувалите с ДА в сравнение с броя на участвалите в подписката. Янаки Стоилов каза още, че референдумът е важна стъпка преди парламентарните избори и предпоставка за прелом в управлението.

 „От нашата воля зависи дали това ще бъде направено на изборите“, каза Стоилов.
„Хората за първи път гласуваха за нещо позитивно, за това да се изгражда нещо в България”, отбеляза Румен Овчаров. По думите му има огромна група хора, които са отвратени от случващото се в България и които имат чуваемост към това, което БСП предлага. „Важно е тази перспектива за бъде постоянна, а не инцидентна”, добави Овчаров.

Румен Петков обърна внимание на нередностите по време на референдума и изрази мнение, че той беше използван от управляващите като тренировка за фалшифициране на изборите. В тази връзка Явор Куюмджиев отбеляза, че в някои градове населението съмнително е нараснало. Той изрази учудването си, че областните дирекции на МВР са искали поименни списъци на членовете на избирателните комисии и техни лични данни, включително партийната им принадлежност.

 „Проблемът с раздуването на избирателните списъци е огромен”, изтъкна Мая Манолова. Тя отбеляза, че между президентските избори и референдума, избирателите вместо да намалеят 33 000, те са се увеличили със 75 000. „Получават се възможности за еквилибристики и надписване във всички населени места в полза на ГЕРБ”, каза още Манолова. Румен Петков напомни, че Бойко Борисов си позволи и пряка агитация преди края на изборни ден. Илияна Йотова добави, че цинизмът, с който управляващите се отнесоха към референдума, заслужава да бъде категорично осъден.

10 февруари 2013

• Tweet

Информацията за агент Буда хвърля съмнения върху предположенията за независимост на българския премиер

Продължава скандалната сага с историята на агента БУДА. Дано и тя да не оттече покрай нашия парламент. Най-вече заради обоснованите предположения за зависимост на българския министър-председател. Ще предложим решение за създаване на анкетна комисия и се надявам то да бъде подкрепено, това се казва в Декларация на на Парламентарната група на Коалиция за България.

Четвърти ден въпросите, свързани с КСНС не слизат от вниманието на политици и държавници, на медии и на експерти. И това е повече от обяснимо. Очакваха се заключения по един терористичен акт, отекнал далече извън границите на България и надхвърлящ драмата на тогава загиналите и ранените. Заключения, които имат своите вътрешни и външни политически измерения и последици. И тъкмо затова изискващи категоричност и недвусмисленост.

 
Отговори ли проведеният Консултативен съвет на тези очаквания? Не. Създаде международна новина, впрочем предсказана, очаквана и не особено изненадваща. Но и остави тягостно впечатление и поднесе тревожни изводи.

Последвалите изявления на министри и представители на управляващата партия, говоренето на президента и мълчанието на премиера, мнението на главния прокурор, че заключението е политическо, засилиха безпокойството и изведоха на преден план въпросите:
- Какво точно се случва? Беше ли употребен Консултативният съвет и каква е целта на позицията, поднесена от вицепремиера и министър на вътрешните работи. 
Нека да разсъждаваме.

 
Известно е, че Консултативният съвет стои на едно от най-високите места в системата за национална сигурност, а неговите становища, без да са нормативно обвързващи, очертават зони на съгласие с последващи решения на институции, министерства и ведомства. И тъкмо в значимостта на разглежданите проблеми и в съгласието се корени и репутацията на съвета. Непостигането на съгласие не е изненада, но тогава когато от едната страна остават само управляващите, а срещу тях са всички останали – очевидно има нещо силно смущаващо, за да не кажа сбъркано в представените на съвета доклади.

Говоря, разбира се, само за доклади и информации за разследването на атентата на летище Сарафово, като не подценявам въпросите за осъждане на покушението срещу Ахмед Доган и доклада за ситуацията в Близкия Изток и рисковете за България. Всъщност не чухме нищо нито за рисковете, нито за мерките, които предприема България.

 
Какви са оценките на участниците в заседанието: че докладите са непълни, незадоволителни, повърхностни. Разследването не е приключило, предстоят следствени експерименти, очаква се нова информация от наши партньори, а доказателствата са недостатъчни. Може ли това да бъде солидна и сериозна основа за общо становище, посочващо организация, свързана със и стояща зад атентата? Не. Или да кажем - не би трябвало. И не предрешава ли това окончателните резултати от следствието?

Впрочем да се представят мненията, различни от позицията на българското правителство, като подкрепа за „Хизбула“ и за терористите е толкова смешно и нелепо, че не заслужава усилия да бъдат опровергавани.
Да, информация за хода на разследването беше отдавна необходима. Парламентарните комисии и парламента като цяло бяха мълчаливо подминавани, догадките се множаха, а това което научавахме, идваше от чуждестранните медии след посещения на наши министри.
Защо тогава именно КСНС беше мястото избрано, за да се представи така нареченото обосновано предположение за участие на „Хизбула“? Защо данни и предположения за нечие участие не бяха представени от разследващите органи и компетентни власти?

 
Отговорите според нас са:
- Заради необходимостта да се компенсират липсващите категорични доказателства;
- Заради желанието да се сподели отговорността;
- Заради натиска да се представи политическо становище, приемано като аргумент за признаване на „Хизбула“ за терористична организация и в рамките на ЕС.

 
Много аргументи има в подкрепа на тези разсъждения, но сред най-фрапиращите са публикациите в чуждестранни медии, предшестващи заседанието на КСНС. Откъде идва информацията, подклаждаща тези публикации, не е трудно да се разбере. Не това е интересно. Интересно е защо иначе достойното поведение на българското правителство, нежелаещо да се обвърже със заключение, за което няма достатъчно убедителни доказателства, се промени. Каква е цената за тази промяна и отчита ли тя рисковете за сигурността на хората в България? Цената предстои да разберем, но че не отчита повишените рискове и увеличените опасности, е факт.

Да, ние имаме своите съюзни отговорности, част сме от антитерористичната коалиция, не трябва да се страхуваме да посочим виновните за ужасното нападение срещу невинни граждани на летището в Бургас. Всичко това обаче не бива да е плод на политическа псевдокоректност и първосигнално послушание. 

Тази седмица ще бъде запомнена. И в момента се провежда заседание на Европейския съвет натоварено с огромен интерес и очаквания за финансовата рамка на съюза до 2020 година. Това обаче не привлича вниманието на българския парламент, а премиерът и министрите са далече от разбирането, че са длъжни да информират за позицията българските народни представители.
Проведе се фрапиращ дебат в Европейския парламент за състоянието на демокрацията в България, върховенството на закона и това остава встрани от вниманието на мнозинството в българския парламент.

Пренебрежителното отношение, господа управляващи, което демонстрирате към парламента, е пренебрегване на народа, а свеждането на народното представителство до безлична маса от хора - механично гласуващи, е обезличаване на ценности,на вековни традиции и принципи. Резултатът ще се види на изборите и той няма да е в полза на днес управляващите.

Декларацията  на ПГКБ  е прочетена от зам.-председателя на ПГКБ Ангел Найденов.

8 февруари 2013

• Tweet

Международната организация  е шокирана от изказването на Борисов

Международната организация „Репортери без граница” публикува комюнике, изразяващо сериозното й безпокойство от изказването на българския министър-председател Бойко Борисов, който на 5 февруари заяви: "Това, което са направили, аз мога да ви го спретна на всичките, които стоите днес тук. Днес мога да разпоредя на службите да образуват подобни дела на всичките ви журналисти, на всички".

"Това изявление е грешка. В държава членка на ЕС не може да съществува практика за разследване на медиите от тайните служби. Не мога да кажа какви трябва да са последиците за премиера от това изказване – това зависи от българския парламент, от българите, както и от другите европейски държавни глави. Защото премиерът Бойко Борисов говори за България, но говорейки за България, той говори и за ЕС.

И когато един премиер на държава-членка на ЕС изрича подобни думи, той ангажира с тях целия съюз. Защото това е ЕС – той не е общо икономическо пространство, а пространство с общи ценности. Когато един човек е премиер, той няма право да говори, че може да съставя досиета на журналистите, да нарежда разследвания или да ги поставя под натиск. Няма значение защо казва тези думи и начина, по който ги казва. Един премиер не може да обсъжда подобни теми", категоричен е директорът на брюкселския клон на организацията "Репортери без граници" Оливие Базиле пред Агенция БГНЕС. Според него българският министър-председател сериозно прекрачи границите, обезпокоително е да чуеш от устата на премиер на държава-членка на ЕС, че ще използва тайните служби срещу медиите.

"Основният въпрос, на който трябва да се даде отговор е, дали българският премиер наистина смята, че може да използва службите в страната си за създаване на досиета като тези от времето на Съветския съюз. Защото, ако съм разбрал правилно думите му, той ни казва, че днес може да използва срещу журналистите практики, характерни за времето на СССР", отбеляза той.

"Какво могат да направят българските журналисти в тази ситуация? На първо място да поискат официална реакция, да попитат премиера дали става дума просто за грешка, за езиков гаф или това наистина е неговата политика и неговата представа за това какви трябва да бъдат медиите в страната му. Смятам, че думите на премиера повдигат изключително много въпроси. Контекстът в България е много сложен и подобно поведение на водещата политическа личност в страната изпраща сериозен обезпокоителен сигнал. Други участници на политическата сцена, които не са премиери, могат да видят в думите на Борисов легитимност за собственото си поведение. Ние от много години казваме, че един от основните проблем пред свободата на медиите в България е именно поведението на политическата класа – няма значение дали става дума за управляващите или за опозицията, няма значение цветът. Защото цялата политическа класа мисли по един и същи начин", заяви Базил.

"Искаме да подчертаем, че премиерът Борисов не говори само като българин. Когато си държавен глава на държава -членка на ЕС говориш на друго ниво. И изказването му ще породи преки последици за всички балкански съседи на България. Те ще ни кажат: "Вие искате от нас да имаме демократични институции и свобода на медиите, за да ни приемете в ЕС, а един от премиерите на държавите- членки заявява, че може да състави досиета и дори да предприеме допълнителни действия срещу журналистите", посочи Базил.

http://en.rsf.org/bulgaria-prime-minister-s-dangerous-cold-07-02-2013,44043.htmlhttp://en.rsf.org/bulgaria-prime-minister-s-dangerous-cold-07-02-2013,44043.html

7 февруари 2013

• Tweet