Празникът на розата в Казанлък по байганьовски

Празникът на Розата в Казанлък премина и тази година.

Обичам Казанлък и Долината. Обичам Празника и му се радвам, но все по-трудно ми става да възприема, да осмисля и да се примеря с контрастите в него. От международни събития до пълна аматьорщина. От високо изкуство до брутален кич.

Защо не успяваме да доведем в Казанлък платежоспособни туристи? Къде всъщност са туристите от чужбина? Да има, но все така малко на брой и дошли за малко.

Защо се говори и пише в национални и международни медии за Карловския празник, а Казанлък е просто мимоходом в новини?

Защо не успяваме да го превърнем в световен фестивал?

Много пари от проекти се похарчиха в тази посока, а резултатът ... нищожен. Зная отговорът на всички въпроси, но точно отговорът ме натъжава. Иначе Празникът е хубав и има настроение, но към това ли се стремим? Той е такъв от 115 години! Няма ли да се предвижим малко в настоящето?!? За бъдещето даже не смея да попитам! А за европейско ниво да не мечтаем.

Жалко, но иначе кипи голям ентусиазъм, но провинциален, по БАЙГАНЬОВСКИ .... БУЛГАР, БУЛГАР