Предложението за преизчисляване на пенсиите трябва да е такова, че да намери национално съгласие и да бъде подкрепено от останалите партии

„В НОИ няма пари, това е така, но управляващите мислят, че като се увеличат стажът и възрастта за пенсиониране, ще намалее броят на пенсионерите и така ще стигнат парите. Те нямат амбицията да се създават нови работни места, които да са източник на средства. Забележете нивото на безработицата в страната – заложена е със същите размери, както и предходната година”, така коментира горещата тема с пенсионната реформа народният представител от „БСП лява България” Корнелия Нинова на нарочна пресконференция днес в Стара Загора. Нинова е на посещение в региона по покана на обединението на жените-социалистки от областния град и Казанлък. Наложи се програмата на визитата й да бъде променена, заради бедстващите общини Гълъбово и Опан, за където депутатът Нинова замина спешно. Тя, обаче, успя да проведе предварително насрочения брифинг, откъдето стана ясно, че БСП отново има позиция по въпроса с пенсионната реформа– може да има допълнителни източници на приходи. Например: максималният осигурителен доход от 2 800 лв. да стане в размер на десет минимални работни заплати или 3 600 лв. към момента, което ще донесе 200 млн.лв. приходи. Трябва да се търсят други източници на финансиране, според Корнелия Нинова.

Тя подчерта по време на брифинга, че темата „пенсионна реформа” засяга много хора, дори и новородените. Управляващото мнозинство променило Кодекса за социално осигуряване, но промените не влязоха в сила. Не се изготвят и подзаконови нормативни актове.

Родените след 1959 г. трябва да избират дали да прехвърлят сумите по допълнително задължително пенсионно осигуряване /ДЗПО/ към НОИ. „Нека не се притесняват, това все още не е гласувано и управляващите няма да бъдат готови до края на март”, успокои Нинова.

Корнелия Нинова е председател на комисията за пенсионните фондове. В работната група са няколко темите, поставени на вниманието на членовете й. Една от тях е увеличаването на стажа и възрастта при пенсиониране, като се разглеждат различни варианти. Управляващите възнамеряват да ги увеличават, защото ЕК и ЕС настояват това да се случи, но според социалистите в България населението е застаряващо. В сравнение с Европа българите се пенсионират по-късно и продължителността на живота е по-ниска според официалната статистика.

„Не беше прието предложението за гъвкавото пенсиониране, при което с 0,4% се намалява размерът на пенсията до края на живота за всеки месец стаж, който недостига на човека да се пенсионира. Това не ощетява бюджета по никакъв начин”, напомни депутатът от „БСП лява България” Гьорги Гьоков, взел участие също в брифинга в Стара Загора.

Нинова бе категорична: „Трябва да се намери подход за преизчисляване на сегашните пенсии, през последните години се наблюдава намаляване на инфлацията. Швейцарското правило се базира на размера на инфлацията. Тепърва предстои това да се обсъди в работната група. Предложението за преизчисляване на пенсиите трябва да е такова, че да намери национално съгласие и да бъде подкрепено от останалите партии в парламента и същевременно да остане като постоянно правило”.

Стойнев: Почва за създаване на СИРИЗА у нас няма

Дебат ляво - дясно по темата „Ролята на държавата в икономиката" сблъска вижданията на експерти от Институт за нов икономически напредък (ИНИН) и на Института за дясна политика (ИДП). Целта на дебата между двете неправителствени организации, който се проведе в НДК, бе отново да извади на дневен ред дебатът ляво - дясно като носител на устойчивост и нови визии за развитие на икономиката и държавата.
В дискусията освен Росен Карадимов, Иван Атанасов, Светлодара Енчева от ИНИН и д-р Нено Димов, Георги Харизанов и д-р Петър Николов от ИДП, присъстваха и Драгомир Стойнев, депутат от Коалиция БСП Лява България и зам.-председател на БСП и Георг Георгиев, депутат от ГЕРБ и председател на МГЕРБ.
„Ако политиците се вслушваме повече в експертизата на неправитествения сектор, можем само да спечелим", заяви Драгомир Стойнев, но подчерта, че и НПО сектора трябва да са върне в своя коловоз - да предоставя експертиза и да предлага конкретни политики, а не да политиканства. „Ако в дебата се чуят конструктивни идеи ще ги подкрепя в парламента", обяви той.
Според Георг Георгиев противопоставянето комунизъм-антикомунизъм си е отишло и обществото иска да чуе мерки и направления, в които и лявото и дясното ще очертаят идеите си и по които ще работят.
Темата ляво-дясно бе не само забравена, но и като че ли забранена в общата еуфория след разбиването на двуполюсния модел. Независимо от големите различия има една допирна точка и това е разбирането, че в политиката трябва да се говори нормално и в много ясни вектори. Ако нямаме вектори на ляво и на дясно, оставяме терен на антисистемността, на моменти е ентусиазираща, но носеща рискове. Защото ако България търси национален консенсус и национални идеали, политиците първо трябва много ясно да разграничат разликите помежду си, да видят къде те са преодолими и да потърсят консенсус върху национално поставените цели, около това се обединиха всички дебатиращи.
„В рамките на 50 години имаме крах на две системи - на социализма, какъвто го познаваме до 1989 г. и на либералния модел като еманация на дясното през 2008 г. Идеологическия терен е чист и тепърва трябва да изгладим концепцията ляво-дясно и да я наградим с конкретни икономически програми. В този сблъсък ще се роди концепцията за новия икономически просперитет на България", заяви Росен Карадимов, председател на ИНЕП.
Разграничителните линии между двата института обаче бяха повече - начинът, по който държавата управлява собствеността си, субсидирането на държавни предприятия, начинът на провеждане на приватизация, липсващият следприватизационен контрол, произволът на пазара, който създаде хранителна среда за монополи и безконтролност на големите инвеститори, бяха темите, традиционно предизвикаха силен сблъсък на мнения.
„ИНЕП е институт, който се опитва да предложи нов икономически модел за развитие, базиран върху идеята за прогресивното и съвременното ляво. Ако то намери истинската своя идентичност, а БСП нормално се окаже носителя на тази автентичност, в България няма да сме свидетели на гръцкия модел", подчерта още Карадимов
„Прехвърлянето на проблемите от Гърция и Испания у нас е изкуствено и почва за създаване на СИРИЗА няма. Турболенциите, които преживяха гръцкото и испанското общество са различни. Може да има много радетели и много бащи на една такава идея, но въпросът е доколко тя ще бъде устойчива в България. СИРИЗА се роди от гръцката реалност - социална, икономическа, историческа, и е призована да решава проблемите на тази реалност. В България реалността е друга, заяви Драгомир Стойнев.
Според ИНЕП през 2008 г. приключи либералната държава като модел, който може да защити интересите на индивида, интересите на обществото, отиде си и убеждението, че всичко трябва да бъде сложено на тезгяха и приватизирано, а пазарът е този който ще регулира и икономическите, социалните, включително и външните отношения.
Ако държавата бъде осъзната и като регулатор, и като инвеститор, и като собственик в качествено нова роля - това е фундаментът, чрез който можем да постигнем и икономически растеж, и просперитет, и друга финансова и икономическа среда без да поставяме под съмнение класическите постулати на пазарната икономика, обявиха от ИНЕП.
Според Институтът лявата теза е, че държавата трябва да има ключова роля в регулацията и в собствеността на структороопределящите отрасли - банки, финанси, енергетика. Ключовите сектори, които определят рамките на една икономика трябва да бъдат или със засилена държавна регулация или с директно държавно участие, което да гарантира защитата на интереса на тази рамка, но при качествено нови правила на държавно участие. Средата, където е малкият и средният бизнес, трябва да е много освободена, много конкурентна и тя трябва да генерира икономическия растеж. В България преходът обърна това наопаки.
„За мен основния проблем е как да изкореним бедността и неравенството, което все повече и повече се задълбочава. Не богатите хора са проблема на левицата. Левицата трябва да реши въпроса как да противодейства на драматичните неравенства, на бедността, на задушаването на малкия и среден бизнес, на обезкръвяването на индустриалния ресурс. В този смисъл ние имаме своите първи стъпки - пенсионната реформа, която ще предложим в края на март, законодателните инициативи в подкрепа на малкия и среден бизнес, антимонополното законодателство, намаляването на административните процедури", заяви Драгомир Стойнев.
Той репликира представителите на ИДП, по отношение на това, че не може да има индустриализация без една държава да е суровинно обезпечена с примера за Китай, който въобще не трябваше да се индустриализира по тази логика.
„Не споделяме мнението, че държавата не трябва да се намесва в пазара и като пример ще дам Дженерал Моторс в САЩ, която отдавна трябваше да е фалирала, един гигант като Аустом във Франция, който беше подпомогнат от правителството на Саркози. Мога да се позова на списъка на 50-те най-големи глобални компании на списание "Times" , където през 2004 г. нямаше нито едно държавно предприятие, а през 2011 г. броят им беше вече 11. Говорим, за най-големите глобални играчи в световен мащаб", подчерта Стойнев.
В същото време според него „философията на управление на държавните фирми в България трябва да бъде изцяло променено". „Ние работим върху нови правила и ще ги предложим за дискусия, включително и парламентарна", заяви той.
Драгомир Стойнев изложи и визията за индустриализация на левицата, в отговор на критиките на десните.
Според него реиндустриализацията не е единствено идея на правителството на „Орешарски", а и инициатива на Европейско ниво в рамките на формата „Приятели на индустрията", в който участват над 27 европейски държави. „Европа подпомогна банките и наля приблизително 500 млрд. евро в банковия сектор като противодействие на кризата, а за индустрията бяха заделени - 0 евро. Политиките на Пакта за стабилност и растеж, който вече четири години се изпълнява е причината Европа да не се развива. Страните-членки на ЕС за тези четири годни имат за съжаление почти нулев икономически растеж или в най-добрия случай средно за съюза около 1 %", припомни той.
„Когато говорим за реиндустриализация, ние не говорим за субсидиране на губещи предприятия, а за реализирането на три стълба", обясни Стойнев.
Първият е подобряване на достъпа до финансов ресурс. Това е основния проблем на малките и средни предприятия. Те не могат да се възползват от кредитиране, тъй като нямат необходимото обезпечение. Предложението ни е да развием Националния гаранционен фонд, включвайки и частни банки в него. Вторият стълб са иновациите чрез Националния иновационен фонд. Като министър аз го заварих с заварих с нула лева и в последствие нашето управление го капитализира на 20 млн. лв.
Третия стълб е човешкият капитал. Чрез дуалната система, чрез реформата в образованието, отново държавата трябва да даде отговор на нуждите на бизнеса и на перспективите на индустриализацията./КРОСС/