Националният съвет на БСП утвърди днес цялата листа с кандидати за народни представители на 27 МИР Стара Загора. Водачът Драгомир Стойнев – бивш министър на икономиката и енергетиката и досегашен представител на областта в парламента, бе определен от Националния съвет на БСП преди седмица. Тогава пак с решение на НС на БСП бяха определени и три места за коалиционни партньори в старозагорската листа – съответно 3-то, 9-то и 12-то.

След Драгомир Стойнев застава Георги Гьоков, който бе депутат от 42-о и 43-то Народно събрание, преди това общински съветник в Общински съвет-Стара Загора от 2007 до 2011 г. и от 2011 до 2013 г., както и директор на Бюро по труда в областния град .

На 3-то място застава Спас Панчев – коалиционен партньор. На 4-то е 36-годишният финансист и специалист по европейска интеграция Иван Кръстев. Кръстев бе заместник-министър на образованието в периода 2013–2014 г. Проф. Иван Върляков, преподавател в Тракийския университет, и в момента изпълнителен директор на Регионалната асоциация на общините „Тракия”, е на 5-то място. След него е адвокат Даниела Драгийска от Чирпан. Тя  е председател на Общински съвет-Чирпан в сегашния му мандат и с опит като общински съветник от БСП от 2007 г. На 7-мо място бе гласуван Васил Самарски, който бе председател на Общински съвет-Казанлък в два поредни мандата от 2003 г. до 2011 г. Самарски бе и председател на Областния съвет на БСП в Стара Загора. Пламен Караджов, ръководителят на групата общински съветници на левицата от Казанлък, е на 8-мо място в листата. 9-то място заема адвокатът Иван Чолаков – представител на гражданската квота. На 10-то място е Донка Симеонова, дългогодишен учител с опит като общински съветник в Казанлък и ръководител на РИО на Министерството на образованието и науката през 2014-2015г.

Лекарите в листата на БСП са двамата известни неврохирурзи от Стара Загора – д-р Стефан Шишков на 11 място и д-р Мариус Кирков на 19-то място. На 12-то място е третият представител на гражданската квота – икономистът Стилиян Аврамов. Адвокатът и общински съветник от БСП в три поредни мандата на Общински съвет- Казанлък – от 2003 до 2015 г., Моника Динева е на 13-то място в листата. След нея на 14-то е Диана Михалева, лидер на Младежкото обединение на БСП в областта. Следват юрисконсултът Златина Иванова, която бе кмет на кметство Бял извор в община Опан в периода 2011-2015 г., а сега е общински съветник в Общински съвет – Опан. На 16-то място е Борис Боричев от Стара Загора с опит в Общинския съвет в два мандата от 2007 до 2015 г., следван от уважавания в града архитект Петър Влахов. На 18-та позиция е най-младият в листата – 29-годишният  Камен Мартинов, секретар на областната  структура на Младежкото обединение  и общински съветник в Чирпан. Инженер-агрономът Спас Момов е на 20-то място, следван от заместник-председателят на казанлъшкото читалище „Искра” Теодора Иванова, екс заместник областен управител  и общински съветник в общински съвет – Казанлък.

19.02.2017

• Tweet

Кирил Добрев: БСП ще бъде шампион. Ще гледам тъжната физиономия на Цветанов след парламентарните избори

„БСП ще бъде шампион. Ще гледам тъжната физиономия на Цветанов след парламентарните избори”. Така членът на ИБ на БСП и водач на листата на „БСП за България” в Габрово Кирил Добрев коментира изтегления от ЦИК номер 10, с който коалицията ще се яви на предстоящите парламентарни избори.

„За нас е важно на изборите да бъдем преди партия ГЕРБ”, каза още той.

• Tweet

Това е мотото на Световния ден на радиото през 2017 г.  Денят се отбелязва на 13-ти февруари – датата, на която през 1946 г. е създадено Радиото на ООН.

За първи път денят е честван през 2011 г. по решение на ЮНЕСКО. Впоследствие е обявен за международен – по решение на Генералната асамблея на ООН. Ежегодно в над 80 страни по света се организират повече 380 инициативи на различни теми, свързани с радиото. Целта е да се повишава информираността за значението на радиото, да бъдат насърчавани лицата, отговорни за взимането на решения за предоставяне на достъп до информация чрез радиото, да се подобрява международното сътрудничество.

Тази година Световният ден на радиото е посветен на по-активното участие на обществеността в разработването и планирането на радиопрограмите. „В момент, когато мнозина признават провала на цивилизованата и конструктивна дискусия, и когато истината все по-често се поставя под съмнение, радиото има уникалната възможност да обединява обществото и да развива позитивния диалог в интерес на промените, – заявява младшият програмен специалист към ЮНЕСКО по развитието на средствата за масова информация и обществото Тим Франсис. – Радиото има способността да ни изведе от затвореното медиа-пространство, където сме заобиколени от съмишленици, и за пореден път да ни напомни колко е важно да се слушаме и се чуваме един друг“. Именно затова тази година мотото на Световния ден на радиото е „Радиото – това сте вие!“.

Радиото е част от ежедневието на хората. Практически 95% от жителите на Земята имат възможността да получават информация чрез него. Важността му като медия е безспорна. Още от създаването си то се доказва като най-бързото, най-доброто и най-достъпното средство за предаване на информация и социално общуване.

В новото хилядолетие неговата роля стана още по-голяма, след като бяха поставени на дневен ред въпроси, свързани с повишения брой на катастрофите и природните катаклизми, което изисква бързо информиране на гражданите, попаднали в критична ситуация, практически откъснати от света. Това е възможно да стане преди всичко чрез радиото, т. к. в такива ситуации трудно може да се разчита на телефонните и онлайн връзките.

Това е главната причина да бъде обособен специален ден за честването на радиото – 13-ти февруари – Световният ден на радиото с основно мото „Радиото спасява живот“.

С историята на радиото са свързани и много любопитни факти:

Благодарение на радиото в Русия се е появила цяла област – Херсонската. Поводът бил една грешка през март 1944 г. на диктора Левитан. Четеейки сводката на Совинформбюро, той по погрешка нарекъл освободения от немците град Херсон областен център. Сталин бързо взел решение и в края на март Херсонска област била вече узаконена.
Познатите на целия свят от филмите и хрониките радиосводки на Левитан по време на Втората световна война не са били записвани. За да останат в историята, те били записани в началото на 50-те години на миналия век.

По време на войните американците често използвали индианци за диктори. Причината била много проста: те предавали съобщения на своя език и немците и японците, прихващащи съобщенията, не могли да разберат нищо. По същата причина по време на Втората световна война американците наемали за говорители баски. Техният език е един от най-редките в Европа, разпространен е само в южните части на Франция и в северните части на Испания.

Не по-малко изобретателни се оказали британците. По време на един футболен мач през 1940 г. в Единбург паднала гъста мъгла. Имало вероятност фашистите да се възползват от ситуацията. По радиото обаче продължило предаването на измисления мач – водещият нищо не виждал, но продължил да коментира, ориентирайки се по шума от трибуните. Така врагът бил заблуден.

Айфеловата кула в Париж първоначално е служела като входна арка за Световното изложение през 1889 г. След това тя е била заплашена от демонтиране. Но в епохата на радиото, тъй като била най-високата постройка в Париж, кулата била оборудвана с антени и радиотелеграф, което я спасило от разрушаване.
Появата на израза „сапунена опера“ също е свързан с радиото.

През 30-те години в американските радиостанции се появили многосерийни предавания със сълзливи сюжети, слушани преди всичко от домакините. От това се възползвали производителите на сапун и други миещи средства, те започнали да спонсорират тези програми.

Съвременните радиоводещи се надпреварват да постигат рекорди. Диджеят Ени Найтингел, който става радиоводещ през 1970 г., се смята за човека с най-дълга карирера. А най-продължителният ефир от 52 часа принадлежи на екип на ВВС – рекордът е постигнат през 2011 г.

13-ти февруари

• Tweet